За деменцията е писано много – симптоми, стадии, медицински описания и общи съвети, които обаче не винаги са приложими в практическата работа на всички асистенти в Германия. Именно това е целта на тази статия: да дадем съвети, базирани на личен опит и този на колеги, с които да се опитаме да помогнем на болногледачите в Германия да се справят със сложното ежедневие на хората, които обгрижват.

Ще обърнем внимание на реални ситуации, предизвикателства и стратегии за:

• Общуване, дневна структура и ритуали: Защо малкото често е повече и как помага рутината
• Управление на стреса и емоционалната тежест – Защо състоянието на асистента не е по-малко важно от това на човека, когото обгрижва
• Създаване на спокойна и сигурна среда – Защо спокойствието е заразно

Това е ръководство, което може да използвате на практика, за да улесните ежедневието и своето, и на човека с деменция, без да се губите в теории, медицински термини и общи съвети. Фактите неоспоримо говорят: няма два еднакви случая и никой не познава деменцията във всичките ѝ форми.

Общуване, дневна структура и ритуали: Защо малкото често е повече и как рутината помага на асистентите в Германия

Важно е да кажем още в началото: не е нужно да говорите много или да знаете перфектен немски. Достатъчни са няколко прости думи, казани спокойно и в точния момент:
„Добро утро“, „Ела“, „Сега това“, „Добре е“…
Това, което има значение, е тонът, търпението и отношението. С времето идват и думите, но спокойствието и начинът на поднасяне са това, което прави най-голямата разлика.

Сутрешен поздрав и старт на деня

Влизате и поздравявате:
„Добро утро, [име]!“.
След това питате:
„Спа ли добре?“… и спирате.

За човек с деменция е твърде много, ако след това веднага последва:
„Хайде да се мием“, „Искаш ли да станеш?“, „Ще закусваме“…
Понякога му трябва време не просто да отговори, а да се ориентира къде е и кой сте вие. Докато изчаквате, спокойно можете да приготвите дрехите и необходимите неща за сутрешния тоалет. Не е нужно да стоите до леглото и да чакате реакция.

Важно е да няма усещане за припряност.

Още нещо, което често се пропуска – светлината. В повечето случаи стаята е тъмна. Ако вдигнете ролетните щори рязко, светлината буквално „удря“ човека в очите и го стресира.

По-добре е да пуснете светлината постепенно – например само едната щора или наполовина.

Малки неща, но правят огромна разлика.

Ставане от леглото

Не бързайте.
След като човекът седне на ръба на леглото, дайте му малко време – рязкото ставане често води до замайване и нестабилност.
Когато е готов, спокойно и с няколко думи обяснете какво следва:
„Сега ще ти обуя пантофите и ще отидем до банята.“

При някои хора има и друг момент – срамът. Особено ако досега не са имали болногледач или помощ в ежедневието. Подходете спокойно, без натиск, с разбиране и уважение към личното пространство и достойнството на човека.

Миене и лична хигиена

Тук няма нужда от много думи, а от последователност.
Стъпките трябва да са почти винаги в една и съща последователност – това създава усещане за сигурност и намалява напрежението. Когато възрастният усети увереността и компетентността на асистента, в повечето случаи той го оставя да води и с удоволствие съдейства.

Ако обаче има съпротива, настояването и опитите да убеждавате рядко помагат. В такива случаи е добре да попитате какъв е проблемът и да изслушате причините. В повечето случаи те не са логични или смислени за вас, но могат да ви насочат как да заобиколите съпротивата.
Доста възрастни германци не са приятели с водата, особено течащата, но всички обичат да са чисти и това може да се използва като довод.
Ако човекът може да прави нещо сам, не му го отнемайте заради скоростта. Тези няколко минути нямат значение. Ако ще си мие зъбите две минути – нека бъдат две минути.

Обличане

Да извадите три блузи и да питате коя иска, не е добро решение – твърде много избор обърква.
По-лесно е вие да изберете, да покажете и да попитате:
„Харесва ли ти тази? Много ти отива на очите.“
След това помагайте стъпка по стъпка – не движете ръцете насам-натам, а водете внимателно:
„Сега тази ръка… така… готово.“
Малко помощ, но с участие.

Хранене и сутрешен ритуал

Храненето сутрин при човек с деменция изисква спокойствие. Обясняването на плана за целия ден или бъдещи събития – че ще идва доктор, че ще има гости, не е добра идея. Това ще предизвика напрежение и безпокойство, което ще се отрази на вас под формата на задаване на един и същи въпрос безкраен брой пъти.
Хората с деменция често питат едно и също, защото времето за тях тече по различен начин и се тревожат да не забравят важното. Повечето могат да ви разкажат в детайли случка от преди 20 години и да са забравили какво сте им отговорили преди 10 минути. Ако се опитаме да им обясняваме всичко предварително, ефектът често е обратен: тревожността се увеличава и за тях, и за нас.

Препоръка от Profiassist: Асистента контролира времето. Ако ще има посещение в 15:00, съобщете го в 14:30 и уточнете, че всичко е организирано и остава само да преоблечете клиента, ако е необходимо по-представително облекло. Тук комплиментите за външния вид отново работят безпогрешно.

Много възрастни немци имат сутрешен ритуал с вестник след закуска. Някои само прелистват страниците, други обръщат внимание на датата и се зачитат в статиите. При подаване на вестника е добре да се каже:
„Това е днешният вестник от 26 март, четвъртък.“
Този малък детайл помага за ориентация, създава усещане за ред и включеност в ежедневието.

Обяд и почивка – ритъм и реалност

Обядът трябва да е по едно и също време. По време на хранене оставете човекът да се храни с темп, който му е удобен – ако може сам, не се намесвайте, дори да отнеме повече време.
След обяда повечето хора с деменция не искат да почиват, дори когато за тях е полезно. Те ще искат внимание или ще се движат из стаята. Това е нормално и част от реалността. Възможно е и да не разбират защо вие имате нужда от своите два часа сън, разходка или просто тишина.

Тук за съжаление няма правилна рецепта или магия. При всеки действа различно нещо: бележка с часа, в който ще се върнете обратно, за да си напомнят – помага при едни; при други – договорката да си лежат и да си почиват, докато не дойдете да ги поканите за кафе. При трети никакви уговорки не помагат и тогава болногледачът или импровизира, или в този ден не почива пълноценно.

Добре е да се фиксира час за следобедното кафе – например 15:00 – с малък сладкиш или чаша кафе. Казваме на пациента:
„След малко ще пием кафе и ще хапнем нещо сладко.“
Това дава ориентир и усещане за ред, но не гарантира, че човекът ще седне тихо или ще иска почивка.

Ние от Profiassist знаем, че грижата за хора с деменция не е лесна и истински уважаваме начина, по който нашите служители се справят всеки ден.

Следобед и вечер – ритъм, предсказуемост и ритуали
Следобедите обикновено са по-гъвкави. Посещения, разходки и промяна на времето правят графика относителен. Въпреки това за човек с деменция е полезно да има общ модел или ритъм – например обяд, кратка почивка, разходка или занимание. Малките предупредителни сигнали („След малко ще излезем на разходка“) помагат за ориентация, без да се създава стрес.

В Германия почти всяка къща има ролетни щори, които се спускат в определен час следобед. За възрастния човек това е естествен ориентир, че денят наближава края си. Това малко действие също създава усещане за ред и сигурност.

Някои хора имат навика надвечер да говорят по телефона с децата си или да бъдат посещавани от тях след работа. Тук е важно семейството да разбира нуждите на пациента и да не прави резки промени в графика. Непланирани промени усложняват ежедневието и могат да предизвикат тревожност.

Вечеря и предсказуемост
Вечерята е момент, в който редът и предсказуемостта имат значение. Дори да е просто малко плодове или лека закуска, старайте се да се сервира в приблизително едно и също време всеки ден.

Този прост детайл:

• намалява тревожността,
• създава усещане за сигурност,
• помага на човека да усеща ритъма на деня.

По време на вечеря се старайте храненето да бъде спокойно и с темп, който е удобен за пациента. Ако може да се справя сам, не се намесвайте – дори да му отнеме повече време.

Преди лягане – спокойствие и ритуали
За хора с деменция е добре да имат постоянен график за лягане. Активности или телевизионни предавания, които могат да развълнуват пациента, се избягват.

Ако съществува вече установен ритуал – например чаша чай, молитва или кратка вечерна беседа – спазвайте го. Тези малки навици създават усещане за ред и сигурност.

Доста често пациентите не искат да си лягат или след половин час отново стават. Това е предизвикателство и за най-търпеливия болногледач.

Важно е да запазите спокойствие и самообладание, дори след няколко опита да го сложите да легне. Малките стъпки – тихи думи, спокойно придружаване до леглото и повторение на вечерните навици – помагат за постепенното отпускане на пациента.

Управление на стреса и емоционалната тежест – „Защо състоянието на асистента не е по-малко важно от това на човека, когото обгрижва“

Осъзнаване на собствените възможности

Грижата за човек с деменция е непрекъснато предизвикателство.

Чувствата ви – раздразнение, умора, тревога – са нормални. Не се обвинявайте за тях.

Когато усетите, че сте претоварени, кратка пауза, дълбоко дишане или смяна на активността може да предотврати емоционално изтощение.

Пример от практика: Колежка – асистентка сподели, че когато пациентът пита едно и също за пети път, тя взима лист и химикал и му дава възможност да си напише въпроса. След това под него написва отговора – много удобно дори и за хора, които ползват преводач, защото така можете да си помогнете с него – ситуацията се овладява без стрес.

Препоръка от Profiassist: Направете го с подходяща интонация и подход, за да не засегнете достойнството на възрастния човек.

Да казвате навреме, когато нещо не е ОК

Отлагането на разговор или съобщаване на проблем не помага на никого.

Не става въпрос за ежедневно мрънкане за дреболии, а за това да не се чака до критичния момент, в който физическото или емоционално изтощение стане непоносимо.

Понякога асистентите се опитват да надскочат възможностите си, за да се представят по-добре – това е опасно. Да кажете, че нещо не е наред, когато касае вашето здраве, е правилно и важно.

Пример от практика: Един асистент сподели, че е казал на семейството на пациента: „Не мога да поема нощното ставане през следващите дни, защото не съм почивал дори на обяд от една седмица, чувствам се изтощен, съжалявам“ – и разговорът е бил приет с разбиране и са намерили начин да му дадат време да се възстанови.

Микроритуали за асистента: Как да запазите спокойствие и енергия

Малки моменти на лично време и комфорт през деня имат огромно значение за работата на всеки асистент в Германия.

Примери: 5 минути с кафе на терасата, слушане на любима песен, кратка разходка, няколко минути медитация.

Това не е егоизъм, а инвестиция в качеството на грижата за пациента.

Разпознаване на ситуации, които ви изтощават, и стратегии за справяне

Определете кои поведения на пациента са най-уморителни за вас.

Създайте готови стратегии: например, ако пациентът се съпротивлява при миене или обличане, дишате бавно, използвате кратки и успокояващи фрази или давате кратка пауза.

Примери:

• При непрекъснати въпроси на пациента, асистент поставя таймер за две минути и му обяснява: „След минутка ще отговоря на въпроса ти“ – временното отделяне помага и на двамата. Понякога дори самото отлагане измества мислите на възрастния човек в друга посока.
• При съпротива в банята, асистентка тананика тихо любима песен на пациента и постепенно го насочва към миенето – ситуацията се овладява с търпение. Ако не знаете коя е, просто попитайте дали може да я запее, това отвлича вниманието в съвсем друга посока и обикновено помага.
• При разгорещен спор или вербална агресия – препоръчително е да излезете от стаята за 4–5 минути, за да се успокои както пациентът, така и вие. Доста често той дори забравя, че сте били скарани, ако успеете да преглътнете и да не продължавате спора само, за да докажете, че сте били прави, конфликта обикновено приключва. Това е съвет, даден ми от колега – Altenpfleger в старчески дом.

Комуникирайте с колеги или семейството – дори кратка дума за подкрепа намалява напрежението.

Подкрепа и мрежа

Споделянето на трудностите с други асистенти, приятели или координатор намалява чувството на изолация.

Професионални групи и форуми също могат да бъдат източник на идеи и утвърдителни истории.

Пример: Асистент споделя трудна ситуация на страницата ни във фейсбук и получава три конкретни решения от колеги – това ни дава усещане, че не сме сами и не е грешно да потърсим помощ.

Създаване на спокойна и сигурна среда – „Защо спокойствието на асистента е заразно“

Средата, в която живее човек с деменция, има много по-голямо значение, отколкото си мислим. Тя може да успокоява, но може и да създава напрежение, без дори да го осъзнаваме.

Хората с деменция усещат много ясно нашето поведение, тон и емоции. Ако асистента е напрегнат, припрян или раздразнен, това почти винаги се прехвърля и върху тях.

Спокойствието не идва от думите, а от начина, по който ги казваме.

Подредена и позната среда

Не променяйте излишно обстановката.
Преместването на мебели, смяната на мястото на вещи или „освежаването“ на стаята може да обърка човека повече, отколкото да помогне.

За вас това е малка промяна. За него – напълно ново място.

Пример от практика: Помещението изглежда разхвърляно за вас. След разместване на стаята пациент с деменция започва да се лута и да търси предмети, които според асистента очевидно са там, но той не може да се ориентира заради обзелата го паника. Връщането към старото разположение постепенно връща и спокойствието.

По-малко стимули, повече яснота

Телевизор, радио, разговори, телефон – всичко това едновременно създава шум и напрежение.

Опитайте се да избягвате няколко източника на звук наведнъж.

Когато говорите с пациента, намалете или изключете телевизора. Така той може да се концентрира върху вас и да се чувства по-сигурен.

Избягвайте да говорите на български пред пациентите. Дори и да сте обяснили, че говорите по телефона със семейството си или с фирмата, неразбираемият език създава несигурност и притеснение. Ако в този момент не можете да се отдалечите, помолете разговора да бъде отложен за по- късно.

Един човек, едно действие

Когато около пациента има повече хора, които говорят едновременно или дават различни указания, това води до объркване и напрежение.

По-добре един човек да говори и да води ситуацията.

Пример: Дъщерята казва „Седни“, асистентът – „Ела тук“, а пациентът просто стои и не реагира. Това не е инат, а объркване.

Спокойствие при напрежение

Има моменти, в които ситуацията излиза извън контрол – раздразнение, повишен тон, отказ.

Точно тогава спокойствието от страна на асистента е най-важно. Знаем колко е трудно да се запази вътрешният баланс особено след по- продължителен престой на работното място и ежедневни предизвикателства или провокации.

По-нисък тон, по-бавни движения и по-малко думи често работят по-добре от обяснения и убеждаване.

Понякога е по-добре да направите крачка назад и да дадете време, вместо да настоявате на всяка цена.

Ритъмът създава сигурност

Повтарящите се действия и малките ритуали дават усещане за контрол и предвидимост. Нека това бъдат неговите ритуали, а не такива, създадени от вас. Колкото и да са добри намеренията ви, доста често ефектът е точно обратен на търсения резултат.

Ставане, хранене, кафе, разходка, вечеря – когато тези моменти са приблизително по едно и също време, човекът започва да се ориентира по тях, дори без да осъзнава.

Това намалява тревожността и прави деня по-лесен както за него, така и за вас.

Малки неща с голям ефект

Понякога именно най-дребните детайли правят най-голямата разлика:

• позната музика
• любима чаша
• одеяло или възглавница
• стар албум със снимки на близки хора и 10- 15 минути желание, в които просто да изслушате историята свързана с определена фотография. Понякога връщането към миналото помага човекът да се успокои в настоящето, тъй като фокуса от конкретна актуална тревога е изместен към нещо старо, но познато.

Тези неща създават усещане за сигурност и принадлежност.

Грижата за човек с деменция не е просто работа – тя е ежедневие, в което търпението, спокойствието и малките решения на асистента са определящи. Опитът и умението да владеем себе си и положението идват с времето.
Няма универсален подход, но има неща, които работят по-често от други.
Най-важното е никой асистент да не забравя и себе си в този процес.

Ако искате да научите повече за симптомите и предизвикателствата при деменция, вижте и нашите статии:

https://profiassist.bg/komunikacziya-s-hora-stradasthi-ot-demenciya/

https://profiassist.bg/halyuczinaczii-pri-demencziya-kak-da-reagirame/

За да улесните ежедневната си работа и да се информирате за всичко важно, винаги можете да се обърнете към нашите ресурси:
на сайта ни https://profiassist.bg/ ще намерите допълнителни статии и ръководства,
актуалните ни обяви за работа за асистенти и болногледачи в Германия https://profiassist.bg/aktualni-obyavi/ ще ви помогнат да следите свободните позиции,
а чрез Facebook страницата ни https://www.facebook.com/profiassist може да се свържете с общността и да получите полезни съвети от колеги.