На 1 октомври отбелязваме Международния ден на възрастните хора. Ден, който ни дава повод да обърнем малко повече внимание на хората, които често приемаме за даденост – нашите родители, баби и дядовци, близки, приятели и съседи.

Но може би този ден е и добър повод да си припомним нещо съвсем просто: възрастният човек не е само човек, който има нужда от помощ.

Той има своя история, характер, навици, предпочитания, чувство за хумор, мечти и спомени. И въпреки че с времето някои неща стават по-трудни, човекът зад тях остава.

Да остарееш не означава да спреш да живееш

Когато говорим за старостта, много лесно се съсредоточаваме върху това, което човек вече не може да прави. Не може да се движи както преди. Не вижда добре. Не чува добре. Има нужда от помощ за домакинството или за някои ежедневни дейности. Понякога вече не може да живее напълно самостоятелно.

Всичко това е част от реалността. Но не е цялата реалност.

Един възрастен човек може да има любима музика, която слуша всяка сутрин. Да обича да пие кафето си точно в определен час. Да следи внимателно новините. Да се интересува от градината си, дори вече да не може да се грижи за нея сам. Да има любима книга, любима рецепта или стар навик, от който никой друг не разбира.

Може да има чувство за хумор, което не е изчезнало с годините. Може да се вълнува от среща с приятел. Може да се радва на хубавото време. И може да има планове.

Защото възрастта не означава, че човек трябва да престане да бъде любопитен към живота.

Възрастните хора не са миналото на едно семейство

В много семейства именно възрастните хора са тези, които пазят паметта.

Те помнят хора, които по-младите никога не са познавали. Знаят как е изглеждал градът преди десетилетия. Помнят първата къща, първата работа, трудните години, семейните истории, празниците, които вече никой не празнува по същия начин.

Понякога разказват една и съща история за десети път. И може би за тях тя все още е важна.

С времето ролите в семейството се променят. Човекът, който някога е водил децата си за ръка, един ден може самият той да има нужда някой да го хване за ръка. Човекът, който е готвил за всички, може вече да не може да стои дълго в кухнята. Този, който е решавал проблемите на цялото семейство, може да има нужда от помощ за нещо съвсем обикновено.

Това може да бъде трудно и за него, и за близките му.

Но промяната на ролята не означава загуба на значението.

Човекът не става по-малко важен, защото вече има нужда от помощ.

Какво можем да научим от възрастните хора?

Понякога сме склонни да мислим, че младите трябва да учат възрастните хора как да се справят със съвременния свят. И със сигурност има много неща, които са се променили – технологиите, начинът на работа, комуникацията, ежедневието.

Но има и неща, които сякаш сме започнали да забравяме и за които можем да научим много от по-възрастните.

Търпението например. Умението да използваш нещо дълго време, вместо да го замениш при първия проблем. Да познаваш съседите си. Да пазиш снимките и писмата. Да отделиш време за разговор, без постоянно да поглеждаш часовника. Да се зарадваш на едно хубаво кафе, на слънчевия ден или на това, че някой е дошъл да те види.

Разбира се, не всеки възрастен човек е мъдър, спокоен и търпелив. Както и не всеки млад човек е нетърпелив или забързан. Възрастта не прави характера.

Но годините носят опит. А опитът понякога вижда неща, които ние, забързани в ежедневието си, пропускаме.

Има ли възраст за ново начало?

Когато говорим за възрастните хора, често неусетно започваме да мислим в минало време.

„Преди работеше…“

„Когато беше млад…“

„Едно време…“

А какво става с „сега“?

На 70 човек може да започне ново хоби. На 80 може да се научи да използва нещо, което никога не е имал нужда да използва преди. На 75 може да намери нов приятел. На 85 може да реши да промени нещо в дома си. На 90 може просто да открие, че има нещо, което все още му се иска да направи.

Разбира се, това не означава, че трябва да убеждаваме всеки възрастен човек да бъде активен, да пътува или да „живее на пълни обороти“.

Има хора, които обичат приключенията. Има и такива, които предпочитат спокойствието на дома си.

Пълноценният живот не изглежда еднакво за всички.

Понякога е пътуване. Понякога е градина. Понякога е разговор с приятел. Понякога е любим сериал и чаша чай.

Важното е човекът да има усещането, че животът му все още принадлежи на него.

И тук идва ролята на хората, които са до тях

За нас, които работим с възрастни хора, това е нещо, което виждаме всеки ден. Ние от ProfiAssist сме се посветили на мисията да свързваме възрастни хора и техните семейства в Германия с болногледачи и социални асистенти от България, които са до тях в ежедневието и им помагат да продължат да живеят по своя начин.

Работата на болногледача и социалния асистент е свързана с помощта в ежедневието, но зад всяка задача стои конкретен човек. Човек със свои навици, характер и разбиране за това кое е важно.

И точно затова понякога най-ценната част от грижата не е в това колко много неща сме свършили.

А в това дали сме оставили човека да остане себе си.

Да избере какво ще закуси. Да реши кога иска да излезе. Да разкаже историята си за пореден път. Да настоява кафето да бъде приготвено точно по неговия начин.

Това са малки неща.

Но именно от тях се състои ежедневието.

Ако сте избрали да работите като болногледач в Германия и ви предстои първо заминаване, има много неща, които е добре да знаете още преди да тръгнете: https://profiassist.bg/bolnogledach-v-germaniya-za-parvi-pat-10-praktichni-saveta-ot-bagazha-do-ezhednevnite-situaczii/

За колегите, които вече успешно са преминали през притесненията преди първото заминаване, сме подготвили и много други полезни статии, които могат да ви бъдат в помощ: https://profiassist.bg/blog-bolnogledachi-socialni-asisitenti-v-germaniya/

Старостта не е крайна точка

Може би най-важното, което можем да си припомним на Международния ден на възрастните хора, е, че остаряването не е момент, в който човек престава да бъде всичко, което е бил.

То е част от историята му.

И както всяка история, тя продължава да има нови страници.

Някои от тях са трудни. Други са спокойни. Понякога има промени, които никой не е искал. Понякога има малки радости, които идват съвсем неочаквано.

Затова може би не е нужно да гледаме на възрастните хора само през това, от което имат нужда.

Понякога е достатъчно да си спомним кои са те.

Хората, които са били деца, млади, родители, съпрузи, приятели, колеги. Хора, които са работили, обичали, грешили, започвали отначало, отглеждали семейства и са оставили след себе си много повече, отколкото виждаме на пръв поглед.

А днес, когато някои от тях имат нужда от малко повече помощ, най-важното е да не забравяме човека зад тази нужда.

Защото възрастта може да промени начина, по който живеем. Но не отменя правото ни да бъдем чути, уважавани, обичани и просто да продължаваме да живеем своя живот.

В ProfiAssist всеки ден сме близо до хората, които избират да посветят труда си на грижата за възрастни хора. Затова за нас тази работа е много повече от изпълнение на ежедневни задачи – тя е среща между двама души, всеки със своя история.

Ако и вие търсите работа като болногледач в Германия, можете да разгледате актуалните ни предложения и да се свържете с нас. https://www.facebook.com/photo/?fbid=1092680606465726&set=a.216716410728821

Когато се стигне до момента, в който човекът, за когото се грижим, не може да помага при изправяне, малките помощни средства вече не са достатъчни, а ние нямаме силата да го преместим сами, е необходимо близките му да обсъдят ситуацията с личния лекар и възможността за осигуряване на пациентски лифт.

Това не означава, че случаят се е превърнал в „безнадеждно тежък“. Напротив – правилно подбраното и използвано помощно средство може значително да улесни ежедневната грижа, да предотврати опасността от падане на възрастния човек и да предпази всеки социален асистент в Германия от непосилно физическо натоварване или контузия..

Лифтът не е пречка, а помощ

Много болногледачи в Германия приемат появата на лифт като знак, че случаят става по-труден. В действителност често е обратното.

Когато човекът вече не може да бъде преместван безопасно, лифтът дава възможност грижата да продължи по по-спокоен и професионален начин и да се избегнат травми или болки за самия асистент. Той означава по-малко физическо натоварване, а за възрастния човек – повече сигурност и достойнство при извършване на ежедневните дейности.

Най-важното е да не се страхуваме от помощните средства и да не отказваме да ги използваме. Те не са знак, че не се справяме с обгрижването. Те са част от съвременната грижа за трудноподвижни хора и са създадени за да улеснят работата на всички в социалната сфера.

Преди да преминем към видовете лифтове и техните особености, е важно да подчертаем нещо – лифтът не замества грижата и контакта с този, за когото се грижим.

Асистентът, който полага грижи, е този, който дава спокойствие, намалява страха и създава усещането за сигурност у възрастния човек. Лифтът е само едно помощно средство, което прави определени действия по-сигурни и по-щадящи както за обгрижвания, така и за обгрижващия.

Какви видове пациентски лифтове съществуват?

В домашната грижа най-често се използват няколко основни вида пациентски лифтове. Изборът зависи от състоянието на човека, неговата способност да съдейства и конкретната ситуация в дома.

Мобилен пациентски лифт (Mobile Patientenlifter)
Най-разпространеният вариант в домашната грижа.

Лифт за изправяне (Aufstehlifter / Stehlifter)
Подходящ за хора, които все още могат частично да използват собствената си сила и да участват в процеса на изправяне.

Таванен лифт (Deckenlifter)
Използва се по-често при хора с по-голяма зависимост от чужда помощ и позволява преместване без да изисква допълнително място на пода в стаята.

Всеки от тези лифтове може да бъде оборудван с различна система за окачване и поддържане на пациента. Под това разбираме различните видове колани (Liftergurte / Patientengurte), платна (Hebetücher / Liftertücher) и опорни приспособления, чрез които пациентът се обезопасява и премества.

При обгрижване в домашни условия често се срещат и други видове помощни лифтове и системи за улесняване на ежедневието, които не са предназначени за преместване от легло към стол, а за конкретни ситуации в дома:

Стълбищен лифт (Treppenlift)
Използва се при хора, които имат затруднения с изкачването и слизането по стълби. Той позволява безопасно придвижване между различни етажи в дома, когато човекът вече не може да се справя сам със стълбите.

Лифт за вана (Badewannenlift)
Предназначен е за улесняване на къпането на хора с ограничена подвижност. Чрез него човекът може по-безопасно да бъде спуснат във ваната и повдигнат обратно, без да се налага болногледачът да извършва тежко физическо повдигане.

Тези описания дават само обща представа. При работа с пациентски лифт най-важно е практическото обучение и правилното използване на конкретния модел. Затова сме подготвили и кратки видеа, които показват  как се използват.

Това са само малка част от наличните материали. Ако не разпознавате вашия вид лифт или имате трудности с описанието му на немски език, за да го откриете, не се притеснявайте да потърсите своя координатор и да поискате помощ.

Какво трябва да знае социалният асистент при работа с лифт?

Напълно нормално е първият път да има притеснение. Все пак става дума за повдигане на човек, който разчита на вашата помощ и опит.

Най-важните неща са:

• да бъде показано правилното използване на конкретния модел;
• да се следват инструкциите;
• да не се бърза;
• да се поддържа спокойствие и контакт с възрастния човек.

Всеки модел има свои особености, затова е важно асистентът да не се притеснява да поиска обяснение или демонстрация, ако не е сигурен. Ако е необходимо, няколко пъти. В ерата на новите технологии едно кратко заснемане на показаното обучение може да бъде изключително полезно на следващия ден, когато останете сами.

В ProfiAssist вярваме, че добрата координация започва с разбирането на реалната работа на терен. Затова не се ограничаваме само с организацията на работни места, пътувания и документи, а се стремим да даваме практична информация и подкрепа както на социалните асистенти, така и на семействата.

Защото само когато познаваме реалните ситуации, с които се сблъскват хората в ежедневната грижа, можем да бъдем истински полезни.

Ако тази статия ви е попаднала случайно и ви е била полезна, не пропускайте да прочетете и другите две статии, посветени на работата с трудноподвижни хора:

https://profiassist.bg/asistent-ili-bolnogledach-v-germania-transfer/
https://profiassist.bg/asistent-bolnogledach-germania-pomoshtni-sredstva/

Следете и за следващата ни статия по темата, посветена на безопасната работа с пациентски лифт. В нея ще обърнем внимание на практическите детайли, които са важни, когато останете сами с конкретния модел в ежедневната грижа.

В нашия блог можете да откриете още много полезна информация, свързана с работата на болногледачи и социални асистенти в Германия. https://profiassist.bg/blog-bolnogledachi-socialni-asisitenti-v-germaniya/

Ако търсите общност, в която да намерите хора с общи интереси, да споделите или да обмените опит – последвайте ни във Facebook:
https://www.facebook.com/profiassist

Всеки асистент или болногледач в Германия, който се сблъска с инвалидна количка и необходимостта от трансфер, трябва да запомни, че първо е подготовката, после преместването

След като в предишната статия разгледахме прехвърлянето без помощни средства, е време да обърнем внимание на нещо, което присъства в ежедневието на много болногледачи в Германия – инвалидната количка.

Ако никога не сте работили с такава, вероятно всички термини и обяснения това звучат сложно. Количка, легло, спирачки, помощни средства, трансфер…

Истината е, че не е толкова сложно, колкото изглежда. Не казвам, че е лесно, просто е специфично и не бива да се страхуваме. В доста голяма степен от случаите не силата, а правилната подготовка и техниката са определящи. Най-важното е да разберете логиката на действията. Когато всяка стъпка е изпълнена правилно, трансферът не само става по-безопасен както за възрастния човек, така и за самия болногледач, а и усилието и натоварването са по-малки.

Опитният асистент или болногледач в Германия знае, че трансферът не започва с вдигането

Много хора смятат, че най-важната част е самото преместване. Всъщност безопасното прехвърляне започва още преди човекът да се изправи.

Първо трябва да бъде подготвена инвалидната количка.

Тя трябва да бъде поставена на подходящо място – достатъчно близо до леглото и под правилния ъгъл. Спирачките трябва да бъдат застопорени(фиксирани). Степенките за краката трябва да бъдат освободени, за да не пречат при преместването. При различните модели колички това става по различен начин – при някои само се извиват встрани, при други могат и да се свалят. Същото важи и за страничните облегалки – при някои модели те могат да бъдат освободени и повдигнати назад.

Тези действия отнемат няколко секунди, но могат да предотвратят загуба на равновесие, падане или травма.

Следва леглото

След като количката е подготвена, идва ред на позиционирането на човека, който трябва да седне в количката. В зависимост от степента му на подвижност, помощта, която се очаква от вас, може да бъде различна. Никога не пропускайте да поискате помощ, да помолите пациента да се включи във всяка една стъпка. Необходимо е също така да се уверите, че той е спокоен и ви има доверие. Скован от страх човек е опасен не само за себе си, но и за вас. След като сте го сложили да седне, седнете и вие до него. Попитайте го как се чувства, дали има световъртеж, дали го боли някъде и го убедете, че заедно сте отличен тим и всичко ще бъде наред. Ако пациента е нестабилен, никога не се отдалечавайте от леглото и винаги го придържайте леко. Дори и да няма нужда, усещането, че ръката ви е зад гърба му или рамото ви подпира неговото, го кара да се чувства в безопасност.

След като и двамата сте готови и количката е разположена удобно, идва ред на нагласяне на леглото.

Тук има едно правило, което важи във всички случаи. По- лесно е да преместиш нещо от по- високо към по- ниско. Ако леглото позволява да се повдигне малко по- високо от количката, не го пропускайте. Понякога самото изправяне се свежда до плъзване, а не до повдигане и натоварване. Ако ще прехвърляте от количката в леглото, тогава го сваляте максимално, което обикновено е до нивото на седалката на количката. Повечето медицински легла имат дистанционно управление, с което само с натискането на едно копче нещата се случват за секунди. Ако все пак няма, тогава докато придържате с една ръка пациента, с крак натискате или отпускате лоста, с който се регулира височината.

Когато се убедите, че всичко е точно така, както го искате можете да пристъпите към самото преместване.

Изключително важно е да не се бърза. Подготовката често е по-важна от самото преместване.

А когато човекът не може да помогне?

Не всеки възрастен човек има еднакви възможности.

Понякога той може да се изправи с малко помощ. В други случаи е необходим трансферен колан или колан за , дъска за прехвърляне, въртящ диск или подемник, който повечето от нас познават като лифт.

Помощните средства не правят прехвърлянето „лесно“. Те го правят по-безопасно и с по- малко натоварване за болногледача.

Затова е важно да знаете не само как се използват, но и кога изобщо са необходими.

В следващите кратки видеа ще видите как работят най-често използваните помощни средства и в какви ситуации се прилагат.

Подбрахме тези кратки видеоматериали не само за да ви покажем как изглеждат различните помощни средства и как се използват.

Запазете си ги.

Много често те могат да ви бъдат полезни и в разговор със семейството.

Не всички близки на възрастния човек знаят какви възможности съществуват. Понякога те искат да улеснят работата на болногледача, но просто не знаят как. В други случаи дори не подозират, че едно сравнително малко помощно средство може да направи ежедневните грижи по-безопасни както за техния близък, така и за човека, който се грижи за него.

Ако прецените, че дадено помощно средство би било полезно във вашия случай, спокойно покажете видеото на семейството. Понякога именно това е достатъчно, за да разберат за какво става дума и да обсъдят възможността да го осигурят.

Разбира се, използването на помощни средства винаги трябва да бъде съобразено със състоянието на възрастния човек и с препоръките на медицинските специалисти.

Видове помощни средства, които могат да бъдат в помощ на работещия асистент или болногледач в Германия.

В случаите, когато пациентът може да съдейства при преместването, едно много полезно помощно средство може да бъде дъската за прехвърляне (Rutschbrett). Това е гладка, твърда дъска, по която човекът се приплъзва от леглото към инвалидната количка или обратно, без да се налага да бъде повдиган.

Както виждате това не означава, че можете просто да поставите дъската и всичко ще се случи от само себе си. Инвалидната количка трябва да бъде добре застопорена, степенките позиционирани така, че да не пречат, а човекът – седнал стабилно и спокоен. Едва след това се поставя дъската и с леки, контролирани движения се извършва преместването.

Дъската за прехвърляне е подходяща само когато човекът може поне частично да участва в движението – да се подпира с ръце, да запазва равновесие и да изпълнява указания. Ако пациентът няма такава възможност, трябва да се използва друг вид помощно средство.

Както видяхте, целта не е да използвате сила, а да позволите на човека да се приплъзне плавно до новата позиция. Това щади както него, така и вашия гръб.

• В случаите, когато пациента може да се задържи за кратко на краката си, подходящо помощно средство е въртящият диск за прехвърляне. На немски можете да го срещнете като: Drehteller, Drehscheibe, Transferdrehteller. Това е въртяща се платформа, върху която човекът стъпва с двата крака. Вместо да прави крачки, той се завърта плавно към инвалидната количка, леглото или стола, което прави преместването по-лесно и по-безопасно.

Както ще видите във видеото, въртящият диск не премества човека вместо вас. Той просто улеснява завъртането и намалява натоварването както за възрастния човек, така и за болногледача. Отново най-важна остава подготовката – инвалидната количка трябва да бъде застопорена, мястото около вас да е свободно, а човекът да се чувства спокоен и сигурен.

Когато се използва в подходящата ситуация и с правилната техника, въртящият диск (Drehteller) прави преместването по-бързо, по-лесно и значително по-безопасно.

Съществуват и въртящи дискове, на които е монтирана стойка, за която пациентът се държи сам. При тези модели възрастният човек може да се хване и да участва по-активно в прехвърлянето.

В много случаи въртящият диск може да се използва самостоятелно. Понякога обаче е необходим допълнителен сигурен захват. Точно тук се прилага трансферния колан (Transfergurt).

• Това е широк колан с дръжки, който се поставя около кръста на пациента. Той позволява на болногледача да държи по- стабилно и да контролира по-добре движението по време на преместването.

Комбинацията между въртящ диск Drehteller и трансферен колан Transfergurt може значително да улесни работата, когато човекът може да участва в трансфера, но има нужда от допълнителна сигурност и подкрепа. Трансферният колан може да се използва и самостоятелно, когато пациентът може да участва в движението – например да направи няколко малки стъпки за завъртане и да запази равновесие по време на преместването.

Важно е обаче да се помни, че и при използването на трансферен колан правилната техника остава най-важна. Коланът дава сигурен захват и позволява по-добър контрол върху движението, но не трябва да се използва за дърпане само със сила. Правилното позициониране на тялото, движението в правилния момент и използването на собственото тегло на болногледача са това, което прави трансфера по-безопасен и по-лек.

Друг вид колани за прехвърляне са коланите за придържане.

Haltegürtel – колан за придържане

На пръв поглед колана за придържане (Haltegürtel) изглежда подобно на трансферния колан, но предназначението му е малко различно.

Този вид колан се използва основно за по-сигурно придържане на човека при изправяне, ходене или кратки премествания. Той дава възможност на болногледача да има стабилен контакт с пациента и да реагира по-бързо, ако човекът загуби равновесие.

И тук важи същото правило – човекът трябва да може поне частично да участва. Тези помощни средства са предназначени за хора, които имат остатъчна подвижност и могат да съдействат, а не за пациенти, които не могат да поемат собственото си тегло.

Правилно подбраното помощно средство не прави обгрижването „лесно“, но го прави по-сигурно. То намалява риска както за възрастния човек, така и за болногледача.

Не е нужно да знаете всичко още първия ден

Почти всеки болногледач е изпитвал притеснение при първите си трансфери. Това е напълно нормално.

И вероятно всеки от нас е допускал една много фатална грешка. В старанието си да го направи максимално комфортно за възрастният човек, изпълнява частта с прехвърлянето много бавно и внимателно, което в повечето случаи е грешно и може да доведе до травма за вас самите. Ако при подготовката не бива да се бърза, то при същинското преместване нещата трябва да стават бързо и контролирано, за да намалите времето, в което тялото ви понася усилие.

Най-важното е да разберете последователността на действията. След това идва практиката, малките лични открития кое как за вас е по- удобно.

Случвало ми се е да разигравам различни положения на количката, за да намеря това, в което не ми пречи да се завъртя, но и не е далеч, че да се налага да правим излишна крачка, която увеличи опасността от загуба на равновесие.

А когато вече знаете защо всяка стъпка е важна, работата става по-спокойна, по-сигурна и много по-безопасна за всички.

Умения се добиват, куражът и опитността се увеличават с всяко ново предизвикателство, но никога не забравяйте, че не бива да се поемат излишни рискове. Понякога прекалената самоувереност може да доведе до много лоши последствия. Секунда невнимание или погрешна преценка могат да бъдат фатални за пациента или много болезнени за вас. Колкото и да сме силни, колкото и да сме технични, ако има помощно средство- ползвайте го, дори и това да отнеме повече време, ако има втори човек да помогне, действайте заедно.

В следваща ни статия обръщаме внимание на случаите, когато човекът вече не може да съдейства активно при преместването и ролята на различните видове пациентски лифтове.

https://profiassist.bg/paczientski-liftove-pri-grizhata-za-vazrastni-hora/

Ако тази статия ви е помогнала и се интересувате от актуалните ни оферти за летни смени за болногледач или социален асистент в Германия , можете да разгледате актуалните ни обяви за работа в Германия тук:
https://profiassist.bg/aktualni-obyavi-za-bolnogledachi-rabota-v-germaniya/
Ако търсите общност, в която да намерите хора с общи интереси, да споделите или да обмените опит – последвайте ни във Facebook:
https://www.facebook.com/profiassist

В много от описанията на работните места се срещат термини като: помощ при изправяне, вдигане, трансфер и т.н. За колегите с опит това е само въпрос на доуточняване, но за останалите това може да бъде причина да отхвърлят офертата, въпреки че всичко останало е точно каквото търсят.

Ние не се страхуваме да говорим открито и за едно от най-тежките предизвикателства в работата на всеки асистент или болногледач в Германия.

Затова в тази статия ще споделим реалния си опит – без да омаловажаваме трудностите, но и без да ги превръщаме в непреодолимо препятствие. Целта ни е да ви дадем достатъчно информация, за да можете сами да прецените дали подобен тип работни места са подходящи за вас. Като начало нека разтълкуваме какво се крие зад тези термини.

Транфер: това е дума, която обединява всички дейности свързани с повдигане или помощ при изправяне, преместване от легло в количка и обратно, прехвърляне и позициониране на човек, който не може да го направи сам.

Пълен трансфер: това означава, че обгрижваният не може да се задържи на краката си и се налага да бъде вдиган изцяло.

Тук вариантите са няколко. Ако има помощни средства, всичко се свежда до умението да боравите с тях и те свеждат физическото натоварване до минимум. Ако такива обаче липсват, всичко зависи от това дали и какви техники за трансфер познавате. Техника за трансфер означава да знаеш как да използваш тежестта на собственото си тяло за противовес на тежестта на пациента, кои стави да застопориш, за да не се сгъват, как да разположиш краката и ръцете му, за да бъде прехвърлянето от леглото в количката безопасно и за двамата, и още много други неща, които е по-лесно да се видят на видео или на живо, отколкото да се обяснят с думи.

Истината е, че ако се изпълняват правилно тези техники, натоварването върху нашите кръстове, гърбове и ръце се намалява и не рискуваме да се появят болки, които да пречат на работата ни или да влошат здравето и качеството ни на живот. Правилната техника не е само въпрос на удобство, а на безопасност – както за човека, за когото се полагат грижи, така и за самия асистент или болногледач в Германия.

Друг фактор, от който зависи типа трансфер е дали пациента може да съдейства и до каква степен или изцяло зависи от вашата помощ.

Тук вече нещата са многопластови, защото са индивидуални. Определящо е не само до каква степен възрастният човек може да помага физически, а и доколко наличието на деменция му пречи да следва вашите инструкции. Няма как да пропусна и фактора ниво на владеене на езика, защото има случаи, в които при правилно зададени насоки не се налага да правим нищо повече от придържане, защото пациента може, но не знае как да помогне. Ние сме тези, които знаят. Ако човекът няма напреднала деменция и три думички с правилно позициониране на тялото, вършат чудеса.

Това, което обаче стои в основата на всичко е доверието. Ако човека, когото обгрижвате усеща вашата увереност и ви се доверява, той е спокоен ще помага по всеки възможен начин. Ако освен доверие имате и симпатиите му, ще направи и невъзможното, за да ви облекчи.

Важно: Ние никога не очакваме от нашите служители да повдигат или да участват в мобилизиране на човек на легло по начин, който застрашава собственото им здраве. Ако дадена ситуация изисква двама души, подходящо помощно средство или промяна в организацията на грижите, това трябва да бъде обсъдено. Никоя работа не си струва една дискова херния.

В поредица от статии ще отделим внимание на различните техники. Днес ще се фокусираме върху няколко метода за безопасно и щадящо изправяне в седнало положение, прехвърляне от легло в количка и обратно без помощни средства.

Видеата, които събрахме и които показват основни техники за безопасно преместване и подпомагане на трудноподвижни хора, не могат да заменят демонстрацията на място и практиката, но могат да бъдат добра отправна точка.

За съжаление видеа на български език почти липсват, затова сме подбрали предимно видеа на немски.

Във видеата, които съпътстват всеки от тези клипове, ще намерите още много подобни.

Извод: Виждате, че във всяко едно клипче обясняват, че не бива да се натоварва кръстът и не бива да изнасяте цялата тежест на пациента на гръб. Всеки сам, според фигурата си и тази на пациента, може да напасне всяка една техника, за да намали усилието и да облекчи работата си.

Колко от вас ще се разпознаят в следващите редове?!

Първата седмица:

„Ще се справя.“

След два месеца:

„Ще издържа.“

И всеки следващ ден:

„Само този път.“

И три месеца по-късно човек не може да се наведе да си обуе чорапите.

А истината е, че в много случаи до това изобщо не се стига. Не защото работата е лека, а защото човек се научава да работи правилно, знае кога да поиска помощ и не се опитва да доказва, че може всичко сам.

И още нещо, което според нас е също толкова важно, колкото и правилната техника. Не се опитвайте да бъдете герои. Ако още при първите опити усетите, че преместването е извън възможностите ви, че рискувате да изпуснете човека или че натоварвате прекалено собственото си тяло, не чакайте болката да стане ежедневие. Свържете се с координатора си и споделете ситуацията. Понякога решението е втори човек, понякога помощно средство, а понякога просто различна организация на грижите. Да поискаш помощ навреме не е слабост. Това е професионално отношение – към човека, за когото се грижиш, и към собственото ти здраве.

Работните места за асистент или болногледач в Германия, където има нужда от подобен тип помощ се възприемат като много тежки, но не винаги е така. Естествено и заплащането е доста по- високо от обичайното. Не отхвърляйте дадена възможност, само защото ви плаши. Обадете ни се, ние ще ви разясним степента на натовареност, ще ви свържем и с колежката, която е на работното място, за да ви даде повече информация и дори през видеовръзка да видите точно какво и как се прави.

Никой не се ражда подготвен за тази работа. Повечето неща научаваме в движение, а понякога един добър съвет от човек, който вече е минал по същия път, може да спести много усилия, грешки и притеснения.

Ако имате собствен опит, техника или малък трик, който ви помага в ежедневната работа, споделете го с нас. С удоволствие ще допълваме тази поредица и с идеи от колеги, защото най-полезните решения често идват именно от практиката.

Ако интересът е по-голям, с удоволствие ще допълним следващите статии и с примерни реплики и кратки диалози на немски, които могат да бъдат полезни в подобни ситуации. Защото понякога правилните думи са не по- малко важни, от правилната техника.

Ако темата ви е интересна, можете да продължите с вече публикуваните статии от поредицата. В едната ще намерите информация за малките помощни средства при преместване, а в другата – подробно представяне на различните видове пациентски лифтове, техните особености и кога се използват.

https://profiassist.bg/asistent-bolnogledach-germania-pomoshtni-sredstva/

https://profiassist.bg/paczientski-liftove-pri-grizhata-za-vazrastni-hora/

Ако тази статия ви е помогнала и се интересувате от актуалните ни оферти за летни смени за болногледач или социален асистент в Германия , можете да разгледате актуалните ни обяви за работа в Германия тук:
https://profiassist.bg/aktualni-obyavi-za-bolnogledachi-rabota-v-germaniya/
Ако търсите общност, в която да намерите хора с общи интереси, да споделите или да обмените опит – последвайте ни във Facebook:
https://www.facebook.com/profiassist

Едно от нещата, които най-често създават напрежение още преди заминаването за работа като социални асистенти в Германия, е багажът – какво точно е позволено да вземем и как да го съобразим с изискванията на различните авиокомпании.

През последните месеци в медиите и социалните мрежи се появиха множество публикации за предстоящи промени в правата на авиопасажерите в Европейския съюз. Сред обсъжданите теми са правилата за безплатния багаж , обезщетенията при закъснели полети и други права на пътниците. Част от публикациите обаче създадоха впечатление, че тези промени вече са окончателно приети и влезли в сила, което доведе до известно объркване сред хората, които пътуват често.

Тъй като повечето наши служители предпочитат да пътуват със самолет, в тази статия ще се постараем да дадем малко повече яснота относно , за да не се стига до плащането на големи суми по летищата заради надвишени килограми ли несъобразени размери.
Независимо дали отивате на работно място като социални асистенти в Германия или планирате почивка, багажът е изключително важен.

Какви са правилата в момента?

Към настоящия момент правилата за ръчен багаж се определят индивидуално от самите авиокомпании. Това означава, че размерите, теглото и броят на позволените чанти могат да бъдат различни дори при сходни полети.

При нискотарифните компании обикновено в цената на билета е включена само малка чанта или раница, която трябва да се побере под седалката. За по-голям кабинен куфар често се изисква допълнително заплащане. Същевременно при тях контрола е най- строг.

При традиционните авиокомпании условията обикновено са по-различни и зависят от закупената тарифа.

Актуални правила за малък ръчен багаж на основните авиокомпании

• Ryanair: Пътниците имат право да носят една малка лична чанта с максимални размери 40 x 30 x 20 см, която трябва да се побере под седалката пред тях.
• Wizz Air: Всеки пътник на Wizz Air има право да вземе безплатно на борда един ръчен багаж до 10 кг. с размери 40 x 30 x 20 см.
• Lufthansa: Economy Light / Basic: Включва 1 малка чанта (с размери до 40 × 30 × 10 см), която да се побере под седалката пред вас.
• Eurowings: В базовата тарифа (Basic) на Eurowings безплатно е позволен само един малък личен багаж (напр. малка раница, чанта за лаптоп или дамска чанта) с размери до 40 × 30 × 15 см.
• Bulgaria Air: Икономична класа – 1 брой ръчен багаж до 10 кг и размери 55х40х23 см (сумарна дължина до 118 см)* и 1 дамска чанта/лаптоп (лична вещ) с размери до 40x30x15см. Максималното общо тегло на двата багажа е 12 кг.

Посочената по-горе информация е актуална към момента на публикуване на статията. Тъй като авиокомпаниите могат да променят условията си, препоръчваме преди всяко пътуване да проверявате информацията и на официалните им сайтове. За да видите пълните правила за багаж, можете да посетите:

• Wizz Air – правила за багаж: https://www.wizzair.com/bg-bg/pomoshten-centar/informaciya-za-rezervacii-i-uslugi
• Ryanair – багаж и размери: https://help.ryanair.com/hc/bg/categories/12489112419089-Bag-Rules
• Bulgaria Air – вашият багаж: https://air.bg/bg/baggage-policy
• Lufthansa – информация за багаж: https://www.lufthansa.com/bg/de/gepaeck?
• Eurowings – правила за багаж: https://www.eurowings.com/de/informieren/gepaeck.html

Защо се говори за промени?

През последните години Европейският парламент и други европейски институции обсъждат промени в правата на авиопасажерите. Една от идеите е да бъдат въведени общи минимални стандарти за безплатния багаж на борда, така че правилата да бъдат по-ясни и еднакви за всички пътници.
Сред обсъжданите предложения е всеки пътник да има право без допълнително заплащане да носи:
• един малък ръчен багаж (например дамска чанта, раница или чанта за лаптоп);
• един голям ръчен багаж с определени максимални размери и тегло.
Тези предложения обаче все още преминават през законодателната процедура и към момента не са окончателно въведени за всички полети.

Какво трябва да направят преди полет всички болногледачи и социални асистенти в Германия?

Независимо дали пътувате за първи път или летите редовно до Германия, няколко минути проверка могат да ви спестят неприятни изненади на летището.

Преди всяко заминаване:
• проверете условията по конкретния билет;
• вижте актуалните правила на авиокомпанията;
• измерете багажа си предварително;
• обърнете внимание както на размерите, така и на допустимото тегло.

Много честа грешка е препълването на раницата до пръсване. Дори да отговаря на килограмите, ако е издута, тя може да не влезе в металната рамка за проверка на размерите (т.нар. sizer). Нискотарифните авиокомпании като Ryanair и Wizz Air са безкомпромисни и ви задължават да заплатите на летището сума, която не е никак малка.
Добре е да се отбележи и че правилата могат да се променят, затова винаги е препоръчително информацията да се проверява и на официалния сайт на авиокомпанията преди всяко пътуване.

Така ще избегнете допълнителни такси на летището и ще пътувате по-спокойно.

Повечето хора обръщат внимание основно на килограмите и броя куфари, но пропускат факта, че размерите на багажа са също толкова важни. А когато различните авиокомпании прилагат различни изисквания, това може да създаде проблем още преди самото качване на борда.

Когато организираме пътуване, ние закупуваме самолетните билети за нашите служители.

За да изберем правилния вариант обаче, трябва предварително да знаем с какъв багаж възнамерявате да пътувате. И тук не става въпрос само за броя куфари или за килограмите, а и за техните реални размери.

Много често се случва пътуването в едната посока да е с една авиокомпания, а връщането – с друга. Всяка от тях има собствени изисквания за допустимите размери на ръчния и чекирания багаж. Разбира се, никой не очаква да си купувате нов куфар или раница за всяко пътуване. Именно затова е важно още в началото да обсъдим какъв багаж имате и с какво смятате да пътувате.Тази информация ни помага да преценим какъв багаж трябва да бъде включен към билета. Ако знаем предварително размерите на куфара или раницата, можем да изберем най-подходящия вариант и да избегнем неприятни изненади на летището.

Тук не става въпрос за прехвърляне на отговорност от едната страна към другата. Целта е да има яснота и добра организация още преди заминаването. Колкото по-точна е информацията в началото, толкова по-малък е рискът от проблеми в деня на полета.

Важно е също да се има предвид, че авиокомпанията проверява реалния багаж, с който пътувате, а не предварителните разговори между служителя и координатора. Ако на летището се установи, че размерите или теглото не отговарят на условията по закупения билет, могат да бъдат начислени допълнителни такси, които се заплащат директно от пътника.
Затова нашият съвет е прост: преди закупуването на билета уточнете какъв багаж ще вземете, а преди заминаването го измерете и претеглете. Това отнема само няколко минути, но може да спести много излишни разходи и неприятни разговори по-късно

Заключение

В момента правилата за ръчен багаж все още зависят от конкретната авиокомпания. Макар че на европейско ниво се обсъждат промени, те не отменят автоматично действащите условия за полетите през 2026 г.
Затова най-сигурният подход остава същият – винаги проверявайте информацията за своя полет преди заминаване.
Ние следим развитието на темата и при окончателно приемане на новите европейски правила ще публикуваме актуална информация с всички промени, които засягат пътниците.
Независимо дали в бъдеще ще бъдат въведени единни европейски правила или не, едно нещо едва ли ще се промени – всички болногледачи и социални асистенти в Германия винаги трябва да знаят с какъв багаж пътуват и дали той отговаря на условията по билета.

Ако тази статия ви е помогнала и се интересувате от актуалните ни оферти за нови работни места или летни смени за болногледачи или социални асистенти в Германия , можете да разгледате актуалните ни обяви за работа в Германия тук:
https://profiassist.bg/aktualni-obyavi-za-bolnogledachi-rabota-v-germaniya/
Ако търсите общност, в която да намерите хора с общи интереси, да споделите или да обмените опит – последвайте ни във Facebook:
https://www.facebook.com/profiassist

В практиката при обгрижване на възрастни хора в Германия една от най-честите и най-трудни ситуации е отказът на помощ. За колегите, които нямат опит това може да бъде много объркващо. Човекът има нужда от съдействие, семейството е организирало болногледач, всички са наясно, че сам вече не се справя както преди, а въпреки това отказва помощ, сърди се, спори или настоява, че ще се справи сам.

Отстрани това понякога изглежда като инат. На практика почти никога не е само това.

Хора, за които се грижим, са живели десетилетия самостоятелно. Свикнали са сами да решават как ще протече денят им, сами да се грижат за тялото си, дома си и личното си пространство. Не е лесно изведнъж да приемеш, че някой трябва да ти помага при дейности, които преди са били напълно естествени.

Най-силно това се усеща при къпане, преобличане и лична хигиена. Там отказите са най-чести и най-емоционални

При първи сблъсък с подобна ситуация много асистенти приемат, че проблемът е голотата. От опит мога да кажа, че често не е така. Хората, за които се грижим днес, са израснали в друго време и къпането в обособена баня е било привилегия само за някои. Масовата част от населението е ползвала обществени бани, легенчета в кухнята и представите им за лично пространство са различни от нашите. За тях да си без дрехи пред непознати само по себе си не винаги е шок. По-трудното е друго – докосването и зависимостта от чужд човек.

Затова първото, което реално помага в практиката, е не да „убеждаваме“, а да дадем възможност на човека да запази достойнството си.

И тук идва нещо много конкретно от ежедневната работа. В много случаи, особено в началото или когато има силно притеснение, помага и самият асистент да се съобрази със ситуацията – да се съблече частично, поне по бельо. Ако ние самите се чувстваме неудобно в тази ситуация, какво остава за човека срещу нас. Това не е театър и не е правило, а начин да не стои човекът срещу нас напълно уязвим, докато ние сме напълно „облечени в роля“. В такива моменти напрежението в банята пада, а самата ситуация става по-естествена и дистанцията се скъсява.

Помощта в тези случаи винаги трябва да се предлага, а не да се налага. Възрастният човек трябва да има възможност да каже какво иска да направи сам и къде да приеме съдействие.

Това са малки опити човекът да запази контрол върху случващото се. Ако ги отнемем твърде бързо, често получаваме още по-силен отказ.

Понякога това означава да му дадем време да се съблече самостоятелно. Понякога означава да му позволим сам да измие лицето си или косата си. Друг път означава просто да приемем, че днес има нужда от повече време, за да свикне с присъствието ни.

Много важно правило в подобни ситуации е, че помощта се предлага, не се налага.

Възрастният човек има право да поставя граници. Има право да каже кое иска да направи сам и къде има нужда от съдействие.

„Лицето ще си измия сам.“
„За косата може да ми помогнете.“
„Ще се съблека сам, но после ще ми трябва помощ.“

Това не са капризи. Това са малки парченца самостоятелност, които човек се опитва да запази.

Особено в началото е добре да оставим човека да направи сам това, което все още може. Дори когато е очевидно, че няма да го направи идеално. Дори когато на нас би ни отнело две минути, а на него десет.

Защото целта не е всичко да бъде изпълнено възможно най-бързо.

Целта е човекът да остане участник в собствения си живот.

Тук стигаме и до една от най-трудните теми – отказът.

Много важно е да се разбере и нещо друго: не всеки отказ означава окончателно „не“.

В практиката, при обгрижване на възрастни хора в Германия, има разлика между истински отказ и моментна съпротива. Понякога човекът просто не е готов в този момент. Понякога се срамува. Понякога се страхува. Понякога има нужда от още малко време.

Опитът показва, че ако човек не се изкъпе веднъж, никой няма да умре. Проблем става, когато всеки отказ се приема като окончателен или когато всяка съпротива се „чупи“ със сила.

Точно тук е най-трудната част в работата. Балансът между това да не насилваш и да не се отказваш напълно.

Затова в практиката рядко работят конфликти и обяснения. Работи спокойствието. Работи времето. Работи повторният опит по-късно, без натиск и без напрежение.

Има и нещо много човешко, което често стои зад думата „не“.

„Срам ме е.“
„Страх ме е.“
„Не искам така.“
„Дай ми още малко време.“
„Искам поне част да направя сам.“

Ако това не се чуе, а се реагира само на отказа, ситуацията се затваря.

В начина на говорене също има голяма разлика. Едно е да се казва какво „трябва“ да се направи, друго е да се даде избор в рамките на възможното. Когато човек усеща, че има думата, съпротивата често намалява.

Обикновено най-добрият подход е да няма спор, да няма борба и да няма драма. Ако човекът не е готов в момента, можем да опитаме по-късно. Можем да потърсим друг подход. Можем просто да оставим време.

В подобни ситуации начинът, по който говорим, също има значение.

Има разлика между това да кажем:

„Трябва да ви изкъпя.“

и

„Нека опитаме заедно.“

Има разлика между това да кажем:

„Време е за баня.“

и

„Кажете ми кое бихте искали да направите сам и къде да помогна.“

Целта не е човекът да бъде изкъпан на всяка цена.

Целта е да приеме помощта, без да загуби достойнството си.

При обгрижване на възрастни хора в Германия има още нещо, което често забравяме.

Времето.

В болниците и старческите домове времето винаги не достига. Има график, има още хора за обгрижване и още задачи, които чакат персонала. Същото важи и за социалните служби, които предлагат почасово обгрижване на възрастни хора в Германия.

Когато живеем в дома на клиента ситуацията е различна.

Там няма още петима души, които се нуждаят от нашата помощ.

И това променя всичко.

Ако болногледачът реши да направи всичко сам – събличане, къпане, подсушаване – задачата може да приключи бързо. Но тогава човекът отсреща не участва в процеса. Не избира. Не решава. Не запазва контрол.

Когато му се даде време сам да си свали дрехите, сам да измие лицето си, сам да направи това, което може, процедурата отнема повече време. Понякога значително по-дълга. Но това е част от работата.

Много често напрежението идва не само от възрастния човек, а от самия болногледач. От мисълта за всичко останало, което трябва да се свърши – домакинство, пране, готвене, организация. И тогава без да се усети, човек започва да пришпорва възрастния човек.

Особено в дни, в които предварително се знае, че ще има къпане или друго времеемко действие, подготовката започва още предния ден. Не пред вратата на банята да осъзнаем, че вече изоставаме със задачите.

Прането може да остане за утре, обяда може да е приготвен вчера, прахосмукачката може да почака и повече.

Стриктният план, който си изготвяме често съществува повече в нашата глава, отколкото в тази на обгрижвания.

Не забравяте: най-големият подарък, който социалният асистент може да даде на възрастния човек, често не е помощта.

А времето.

Времето да направи сам това, което все още може.

Времето да свикне.

Времето да приеме помощта.

Времето да запази достойнството си.

Това са неща, които трудно могат да бъдат научени на курс. Те идват с опита и с многото ситуации, в които разбираш, че понякога най-правилното действие не е да направиш нещо вместо човека, а просто да му дадеш още малко време.

Разбира се, има и случаи, в които проблемът не е в самата помощ, а в това, че възрастният никога не е искал болногледач. Понякога решението е взето от семейството и човекът се сблъсква с него без подготовка. Тогава отказите и напрежението са почти неизбежни, защото усещането е за загуба на контрол.

В такива ситуации назначеният социален асистент попада в конфликт, който не е създал. И не може сам да го разреши.

В такива ситуации е важно близките също да поемат своята отговорност. Ако възрастният човек не е бил подготвен и не е приел идеята за помощ, не бива цялата тежест на конфликта да остава върху болногледача.

Понякога доверието се изгражда постепенно и отношенията се подобряват. Понякога това не се случва. И тогава най-честното решение е да се приеме, че в този случай просто не е дошъл моментът, в който помощта ще бъде оценена и приета положително и назначеният болногледач трябва да напусне семейството.

Защото добрата грижа не започва с къпане, лекарства или домакинска работа. Защото в обгрижването на възрастни хора в Германия най-важното не е скоростта. Нито перфектно почистения дом.

Тя започва тогава, когато човекът срещу нас почувства, че помощта не му се налага със сила, а му се подава с уважение.

Ако тази статия ви е помогнала и се интересувате от актуалните ни оферти за летни смени за болногледач или социален асистент в Германия , можете да разгледате актуалните ни обяви за работа в Германия тук:
https://profiassist.bg/aktualni-obyavi-za-bolnogledachi-rabota-v-germaniya/
Ако търсите общност, в която да намерите хора с общи интереси, да споделите или да обмените опит – последвайте ни във Facebook:
https://www.facebook.com/profiassist

Офертите за летни смени за болногледачи звучат доста привлекателно. Денят е по-дълъг, времето е хубаво, а много възрастни хора обичат да прекарват повече време навън – в градината, на терасата или на кратка разходка.

Всичко това е вярно, но само ако не се подценяват горещините, които могат да бъдат опасни както за възрастните германци, така и за самите социални асистентки.

Умора, отпадналост, главоболие, проблеми с кръвното, липса на апетит, замайване… Понякога тези неща идват постепенно и остават незабелязани до момента, в който организмът вече е претоварен.

При по-възрастните рискът е още по-голям. Много от тях не усещат жажда, пият твърде малко или изцяло отказват вода. Хората с деменция често забравят дали са приемали течности, а някои дори не могат ясно да обяснят, че се чувстват зле.

Много социални асистентки споделят, че най-тежки при поемане на летни смени за болногледачи са не самите температури, а когато обгрижвания отказва вода, неспокоен е или започва да се обърква повече от обикновено.

В горещите месеци е важно да се приема достатъчно течности, но за един възрастен човек, това обикновено не е лесно. Добре е да приемат поне един литър вода дневно. Много важно е в този литър да не се включват кафето или чая. Един литър вода и един литър течности не е едно и също. За да не се претоварва организма е добре и да не се съсредоточава приема само в едната половина на деня.

Излизате на разходка или смятате да прекарате известно време в градината. Винаги взимайте по едно шишенце или чаша вода за всеки. Търсете сянката и колкото и да е приятно, не стойте на течение, защото в горещините е най-лесно да активираме позабравения плексит или да ни се схване врата или рамото.

Малка и работеща хитрост е да включите и себе си в необходимостта да се пие вода. Трудно е да накараш човек, който не изпитва жажда, да пие, затова го поставете като обща задача, която е полезна за всеки организъм. „Наливам на теб, ще налея и на себе си, защото без вода тялото не може да работи нормално“.

Нерядко се случва водата да им е безвкусна и затова да отказват да пият. Тогава добавяне на малко сок, листенца мента или няколко резенчета лимон,които да придадат вкус и свежест и се възприемат добре.

Много колежки предпочитащи да поемат летни смени за болногледачи споделят, че точно в горещите дни възрастните хора стават:
• по-объркани;
• по-раздразнителни;
• по-отпаднали;
• или обратното – неспокойни и често бъдещи се вечер.

Хората с високо или ниско кръвно налягане, сърдечни проблеми и диабет, понасят  жегите още по-тежко. Високите температури натоварват допълнително организма и понякога дори кратък престой навън в неподходящ час може да доведе до сериозен дискомфорт.

Много възрастни немци почти не излизат от домовете си през студените месеци и това в комбинация със светлия им тен може да причини сериозно зачервяване на кожата и дори изгаряне, след кратък престой на слънце. Добре е още преди настъпване на лятото асистентът да има под ръка слънцезащитни кремове с висок фактор. Често се случва близките да пропуснат тази подробност и затова ще оценят едно напомняне от ваша страна, че е необходимо да се погрижат навреме, ако вие няма от къде да купите.

Всички знаем, че в Германия в много малко домове има климатици, затова проветрявайте сутрин, докато още е хладно и след това затворете всички прозорци. Хубавото е, че всяка къща има ролетни щори, които ако спуснете на половина в ранния следобед, могат да задържат прохладата в къщата по-дълго.

Ако все пак температурата стане твърде висока, не се притеснявайте да поискате семейството да ви донесе или купи вентилатор, поне за вашата стая.

Има нещо, което често остава на заден план по време на летни смени за болногледачи – самите ние.

В ежедневието човек лесно забравя за себе си. Пие кафе набързо, върши домакинска работа, готви, помага при ставане и разходки, а водата остава „за после“. Много асистентки също имат проблеми с кръвното, главоболие или лесна умора в жегите, но често ги пренебрегват. Мили колеги, никой не може да се погрижи за нашето здраве по-добре от самите нас. Не забравяйте, че за да можете да обгрижвате някого, трябва първо самите вие да сте добре.

Освен това когато човек е изтощен, става по-трудно да реагира спокойно и търпеливо в напрегнати ситуации.

Когато поемате летни смени за болногледачи, не пренебрегвайте значението на малките неща:
• чаша вода повече през деня;
• проветряване рано сутрин;
• избягване на разходки в най-горещите часове;
• по-лека храна;
• шапка и слънцезащитен крем при по-дълъг престой навън.

Важно е също да се разпознават първите признаци на топлинен или слънчев удар. Понякога симптомите започват постепенно и лесно могат да бъдат объркани с обикновена умора от жегата.

Обърнете внимание при:
• силно главоболие;
• зачервяване на лицето;
• замайване;
• гадене;
• ускорен пулс;
• необичайна сънливост;
• объркване или неадекватно поведение;
• липса на изпотяване въпреки жегата.

При подобни симптоми човек трябва да се премести на сянка или по-хладно място, да приема течности и при нужда да се потърси медицинска помощ.

Повече информация за симптомите, първите признаци и реакция можете да прочетете тук : https://old.mh.government.bg/bg/informaciya-za-grazhdani/zdravosloven-nachin-na-zhivot/okolna-sreda/toplinen-i-slnchev-udar/

Лятото може да бъде приятно време и за възрастните хора, и за хората, които се грижат за тях. Но понякога точно в най-обикновените горещи дни организмът се натоварва повече, отколкото очакваме.

А в тази работа човек много лесно свиква да мисли първо за другите и чак след това за себе си, особено по време на летни смени за болногледачи.

Истината, която никога не бива да забравяте, е, че и едното, и другото са еднакво важни.

Ако тази статия ви е помогнала и се интересувате от актуалните ни оферти за летни смени за болногледачи или социални асистенти в Германия , можете да разгледате актуалните ни обяви за работа в Германия тук:
https://profiassist.bg/aktualni-obyavi-za-bolnogledachi-rabota-v-germaniya/
Ако търсите общност, в която да намерите хора с общи интереси, да споделите или да обмените опит – последвайте ни във Facebook:
https://www.facebook.com/profiassist

Няма универсално правилен отговор. За едни хора очакващи да намерят работа за болногледач или социален асистент в Германия новите места носят спокойствие и усещане за „чист старт“, а за други смяната на колежка е по-сигурният и предвидим вариант. Истината е, че и двете ситуации имат своите плюсове, своите трудности и своите особености.

Важно е човек да избере това, което най-много отговаря на неговия характер, опит и начин на работа.

Какво означава „ново работно място“?

Тук вариантите са два. Работното място е ново за фирмата, с която работите, но вече са имали социален асистент от друга фирма или семейството за първи път ще има болногледач в дома си. В първия случай възрастните хора вече знаят какво е да имаш непознат в дома си, с когото е нужно време, за да се напаснете. Във втория положението е малко по-специфично, защото никоя от двете страни не знае какво да очаква.

При такъв тип места, често всичко започва от самото начало – напасване на характери, изграждане на рутина, опознаване на пациента, уточняване на навици и организация на ежедневието. Често близките не са запознати с много от детайлите и са благодарни за всеки съвет, който асистентът може да им даде. Дори и да са ползвали подкрепа от Pflegedienst, това рядко е полезно в дългосрочен план, защото принципът на работа на колегите е съвсем различен.

При напълно новите места често има повече неща за уточняване. Понякога самото семейство все още няма опит в работата с болногледач и не знае кои малки промени могат да улеснят ежедневната грижа.

Точно тук опитът и по-увереният немски език са голямо предимство. Опитните колеги по-лесно успява спокойно да обсъдят важни детайли, да предложат по-практична организация и да изградят по-работещ режим както за пациента, така и за самия асистент. В повечето случаи липсата на добра организация не е въпрос на нежелание от страна на семейството, а просто липса на опит и информация.

„По темата можете да прочетете и: „Работа като болногледач в Германия: защо владеенето на немски език е важно“.https://profiassist.bg/bolnogledach-v-germaniya-ezikovo-nivo/

За много търсещи работа за болногледач или социален асистент в Германия подобно начало е по-напрягащо, но за други е голям плюс. Понякога още първата вечер човек разбира, че мястото е „неговото“. Друг път са нужни седмици адаптация.

Предимствата на новото работно място, където до сега не е имало социален асистент

1. Започва се „на чисто“

Няма сравнения с предишни колега или колежка и няма изградени навици, към които новият човек трябва да се адаптира на всяка цена.

Това позволява първият болногледач постепенно да изгради собствен ритъм на работа и начин на общуване със семейството.

2. По-лесно изграждане на авторитет

Когато няма предишен социален асистент, който дълго е работил там, често комуникацията започва по-спокойно и без предварителни очаквания.

Семейството и болногледачът се напасват взаимно още от самото начало.

3. По-малко сравнения

Много колеги споделят, че се чувстват по-спокойни, когато не чуват изречения като:
• „Предишната асистентка го правеше по друг начин.“
• „Колежката преди вас винаги ставаше по-рано.“
• „Тя познаваше по-добре навиците на майка ми.“

При ново място подобни сравнения обикновено липсват.

Трудностите при новите места

Разбира се, новото работно място носи и повече неизвестни.

1. Нужно е време за адаптация

В началото болногледачът тепърва научава:
• какво обича възрастният човек;
• как реагира в различни ситуации;
• каква е организацията в дома;
• какви са навиците на семейството.

Понякога първите седмици са по-напрегнати именно заради многото неизвестни. Първите няколко дни често са най-тежки, защото човек все още не знае кое е важно и кое е просто навик на семейството.

Повече за това как протича “ Един ден с Profiassist: 8 Теми с практични немски фрази за болногледачи в Германия“, можете да прочетете тук: https://profiassist.bg/edin-den-s-profiassist/

2. Няма предварителна информация от колега

Всичко, което се знае за случая, е споделеното от семейството, което понякога не е напълно наясно с реалността.

При новите места липсва практическата информация, която често помага много:
• кога започва и как протича денят;
• какво изнервя или успокоява пациента;
• какви са ежедневните му навици;
• какви малки трикове улесняват работата.

А точно тези детайли често правят старта по-лек.

Какво представлява смяната на колежка?

Това е ситуация, в която друг болногледач от фирмата вече е работил на мястото и новият човек поема след него.

За много колеги това носи по-голямо спокойствие, защото има яснота какво ги очаква.

Предимствата на смяната на колежка

1. Има предварителна информация

Това е може би най-големият плюс.

Когато колежката е коректна и подробна, човек може предварително да разбере:
• как протича денят;
• какви са навиците на пациента;
• как се приема храната;
• какви са трудните моменти;
• какво помага при объркване или напрежение.

Тази информация спестява много стрес в началото.

2. По-лесно влизане в рутината

Когато вече има изградена организация, новият човек по-лесно се ориентира:
• кога се приемат лекарствата;
• как се организира храненето;
• какви са часовете за почивка;
• какво очаква семейството.

3. Пациентът често има изграден режим

Това също е важно, особено при хора с деменция или тревожност.

Рутината носи сигурност и прави адаптацията по-лесна.

Възможните трудности при смяна на колежка

1. Сравненията понякога натоварват

Ако при семейството дълго време е била колежка, от която те са много доволни, сравнението е неизбежно.

Това е една от най-често споделяните трудности. Постоянно се прави аналог в:
• начина на работа;
• организацията;
• характера;
• навиците.

Истината е, че всеки човек работи различно.

А новото, и различното не са задължително по-лоши.

2. Изградени навици, които трудно се променят

Понякога предишният болногледач се е сработил с пациента и близките му по определен начин и те очакват всичко да продължи абсолютно по старому.

Това може да затрудни новия човек, особено ако има различен стил на работа.

Забележка: Не винаги информацията е достатъчна

Понякога асистентката е била на мястото за кратко или не е обърнала внимание на важни детайли. По тази причина помолете координатора да ви свърже и с колежката, който е била най-дълго там и на когото семейството е дало отлична препоръка.

Така ще разберете не просто подробности за мястото, а ще можете реално да оцените какъв тип човек пасва за там и съответно вие такъв ли сте.

В крайна сметка обаче и най-добрият разказ не може напълно да замени личния опит.

И така – кое е по-доброто?

Истината е, че няма универсален отговор.

Някои болногледачи се чувстват по-спокойни, когато имат подробна информация и предпочитат смени на колежки. Други обичат да започват „на чисто“ и се чувстват по-добре в нова среда без предварително изградени очаквания.

От опита ни виждаме, че за колежки с по-малко опит или по-несигурен немски език, смяната на колежка често е по-спокойният старт. Когато на мястото вече има изградена рутина, ясна организация и предварителна информация за пациента, адаптацията обикновено преминава по-леко и с по-малко напрежение.

Най-важното е:
• човек да има реална информация;
• да знае собствените си граници;
• и да избира място, което отговаря на неговия характер и опит.

Защото добрата смяна невинаги означава „лесна“ смяна. Понякога най-важни са отношението, комуникацията и усещането за уважение.

Ако тази статия ви е помогнала да направите своя избор и се интересувате от актуалните ни оферти за работа за болногледач или социален асистент в Германия , можете да разгледате актуалните ни обяви за работа в Германия тук:
https://profiassist.bg/aktualni-obyavi-za-bolnogledachi-rabota-v-germaniya/
Ако търсите общност, в която да намерите хора с общи интереси, да споделите или да обмените опит – последвайте ни във Facebook:
https://www.facebook.com/profiassist

Самият разговор протича различно при всеки кандидат. Причината е, че хората имат различно ниво на езика и различна увереност при говорене. Когато комуникацията е по-свободна, интервюто естествено се разширява към по-лични теми като опит, предишна работа, ежедневни навици или интереси, защото така се вижда по-пълна картина на кандидата. Когато езикът е по-ограничен, въпросите остават по-ясни и структурирани, насочени към основното разбиране и реакция в разговор. Останалото се доуточнява на български. Целта ни не е човек да бъде поставен под напрежение, а да се извлече максимума, което увеличава и броя на възможностите му за работа.

Социален асистент в Германия не е просто човек, който говори немски. Това е професия, която изисква много повече от основна комуникация, защото включва грижа за възрастни хора в реални, често непредвидими ситуации. Затова по време на интервюто не се гледа само дали кандидатът говори немски, а и дали този език може да бъде използван в работата така, както тя реално се случва.

Тук много ясно се появява разликата между ежедневния немски и работния немски в сферата на обгрижването. В ежедневието социалния асистент може да води разговори, да се справя в познати ситуации и да общува свободно на общи теми. В работата като болногледач обаче езикът се използва по различен начин – там има инструкции, състояния, промени в здравето, реакции при нужда от помощ и ситуации, които не са предвидими или „ежедневни“ в обичайния смисъл.

Затова интервюто не проверява само езиково ниво, а и дали кандидатът може да се ориентира в този по-специфичен начин на комуникация. Важно е не само как се говори немски, а дали той може да се използва спокойно и адекватно в общуване с възрастен човек, който разчита на бързо разбиране и реакция.

И точно тук идва и другият човешки елемент на тази работа – отношението към нея. Защото освен език, всеки болногледач трябва да има и нагласата, търпението и сърцето за това, което прави. В интервюто това също проличава, защото начинът на комуникация показва не само езикови умения, а и подход към самата работа.

В тази връзка е важно да се разбере и нещо, което често остава между редовете. Много кандидати идват с усещането, че вече „знаят достатъчно немски“, защото са се справяли в предишна работа или са живели и работили в Германия. Това е напълно разбираемо, защото в реална среда човек наистина успява да се ориентира, да води разговори и да се справя в ежедневни ситуации. И точно затова възниква и усещането за сигурност в езика.

Проблемът не е в самото говорене, а в това, че различните работни среди използват различен набор от думи. Когато човек е работил в друга сфера, дори и в Германия, той е усвоил речник и ситуации, които са специфични за тази среда. В грижата за възрастни хора обаче разговорите са други – по-лични, по-свързани със здравословно състояние, с промени в момента, с реакции, които трябва да се разбират бързо и точно.

Точно тук понякога се появява разминаването между собствената увереност и това, което се вижда в конкретна ситуация. Не защото езикът не е „добър“, а защото не винаги е насочен към този тип ежедневна грижа. И това става ясно най-добре именно в интервюто, където няма време за подготовка или познати сценарии, а само реална комуникация в момента.

Именно на база на това наблюдение се определя и следващият най-важен въпрос – какво всъщност означава „достатъчен немски“ за Profiassist и къде поставяме границата при преценката на кандидатите.

Когато говорим за „достатъчен немски“, ние не го свързваме с перфектно езиково ниво или свободно владеене на езика във всички ситуации. Това не е целта на интервюто и не е реалистичното изискване за тази работа.

Важно е друго – дали комуникацията позволява нормално и спокойно изпълнение на ежедневните задачи като социален асистент. Това означава да има ясно разбиране при основни въпроси, да може да се реагира адекватно в разговор и да няма блокиране в ситуации, които изискват бърза реакция или уточнение.

В практиката това е границата, която използваме – не „колко добре звучи немският“, а дали той работи в реални условия при обгрижване на човек в неговия дом.

И затова оценката по време на интервю за болногледач в Германия не е просто езикова. Тя показва дали комуникацията е достатъчна, за да може работата да се случва спокойно и без постоянни недоразумения още от първите дни.

Когато тази основа е налице, разговорът върви естествено. Когато я няма, това също става ясно още в началото и позволява да се вземе честно и професионално решение. Целта му е не да отхвърли някого, а по-скоро да го мотивира да подобри уменията си, защото иначе възможностите за работа остават ограничени и често не съвпадат с това, което търси.

При хора, които нямат стабилна и затвърдена база и не общуват редовно на немски, част от знанията се забравят. Това може да бъде причина за по-слабо представяне, което не съвпада с оценката, дадена в предишна препоръка, например. Разбираме, че при реална практика тези знания могат да се възстановят и надградят сравнително бързо в рамките на първите седмици работа, но професионалното отношение не ни позволява винаги да разчитаме на това като гаранция, че „може“ означава „ще се случи“.

Има и интервюта, по време на които се долавя подсказване от трето лице. Разбираме, че това е с цел по-добро представяне, но в ежедневието асистентът се налага да се справя сам и няма кой да помага.

По-сериозно е, когато на интервюто се явява друг човек вместо самия кандидат. В този случай изобщо не се оценява реалният човек, който би започнал работа. Подобни подвеждания обикновено се установяват впоследствие – при предварителен телефонен разговор със семейството или при пристигане на място.

В тези ситуации се стига до загуба на доверие и прекратяване на работния ангажимент – развитие, което е неприятно и за двете страни.

В крайна сметка едно интервю за болногледач в Германия не е бариера, а ориентир. То показва дали комуникацията е достатъчна за реалната работа и къде има нужда от още подготовка. А когато човек знае това предварително, решенията, които взема след това, са много по-спокойни и уверени.

Целта на интервюто за болногледач в Германия не е поставяне на оценка „добър/лош“, а показва реалното състояние в момента и дава яснота накъде може да се върви.

Ако след като прочетохте тази статия притесненията ви от интервюто за болногледач в Германия са се стопили, можете да разгледате Актуални обяви или директно да се свържете с нас на телефон и да запишете своето първо интервю.

За онези, които вече са се явявали, но смятат, че оттогава са подобрили езиковите си умения, с удоволствие ще проведем повторно, „повишително“ интервю.

В нашата статия https://profiassist.bg/edin-den-s-profiassist/„Един ден с Profiassist: 8 теми с практични немски фрази за болногледачи в Германия“ ще намерите полезни насоки и готови изрази, които могат да ви бъдат полезни в работата.

Ако искате да развивате немския си още повече и да се чувствате по-уверени в ежедневната комуникация, можете да използвате и безплатната база с упражнения на Goethe-Institut.Тя е достъпна онлайн само с един клик и предлага много полезни материали за практиката: https://www.goethe.de/ins/bg/bg/spr/ueb.html .

Напоследък все по-често под обяви за работа в Германия се появяват безкрайни коментари и „анализи“. Разглеждат се думи, изречения, запетаи. Търсят се скрити значения там, където в повечето случаи има просто описание на работно място.
Понякога тези мнения звучат уверено. Почти категорично. И често идват от хора с опит като болногледачи в Германия, които смятат, че вече могат да разпознаят всяка ситуация само по текста на една обява.

Една обява за болногледачи обаче не е анализ и не може да бъде пълно описание на случая и на работата. Тя е кратко и структурирано представяне на работното място към момента на публикуване.
Една и съща обява за работа може да бъде възприета по различен начин от различни хора – според техния опит, очаквания и предишни ситуации. Това е напълно нормално. Но именно затова тя не може да служи като единствен критерий за оценка на дадено място, без допълнителен разговор и уточняване на детайлите.

Обикновено в самото начало на процеса описанието идва от семейството – възраст на човека, здравословно състояние, основни нужди и начин на организация. Това е базата, върху която се изгражда първата обява за болногледачи.
При нови работни места това е единственият източник на първоначална информация. При вече работени случаи обаче анонсите се базират и на реалната обратна връзка от социалните асистентки, които са на място и познават ежедневието в детайли.

Всички подробности се доуточняват в движение. Причината е проста – грижата за възрастен човек не е статична. Ежедневието се променя, ритъмът се наглася според ситуацията, а най-точната картина идва от реалната практика.
И именно заради тази динамика обявата винаги отразява моментно състояние към конкретния етап на случая, а не цялото му развитие във времето.

След публикуването ѝ тя достига до хората, които се интересуват от започване на работа, и при интерес от тяхна страна следва контакт за повече подробности.

За съжаление в практиката често се случва вниманието да се измества от самото описание към отделни думи или формулировки в текста. Първо започва да се търси скрито значение в конкретни изрази, вместо да се гледа цялостната информация за случая. След това идва задълбаване, което преминава в съмнения и интерпретации, които невинаги имат връзка с реалната ситуация.

Вместо да се търси повече яснота за случая, понякога фокусът се измества към възможни подводни камъни и скрити проблеми.

Така обаче постепенно се губи реалният смисъл на публикуваните обяви за работа в Германия и на заден план остават хората, за които те всъщност са създадени.

Колкото и да са добри намеренията зад подобни коментари, те по-скоро създават объркване у хората, които търсят работа като болногледачи в Германия и се опитват да направят информиран избор.

Обявите за работа за социални асистенти при нас не са създадени, за да убеждават или да „продават“. Те са структурирано представяне на случая – с всичко, което е известно до момента.
Описания като „спокойно място“ не са маркетингова стратегия и не се използват като инструмент за привличане. Те се използват само когато социалната асистентка или асистент, които са на мястото, са дали такова описание, защото познават ежедневието. В много редки случаи си позволяваме да дадем подобна характеристика на ново място, но тогава нашите партньори са се запознали със случая лично.

Целта ни е да използваме интернет пространството като място, където търсенето и предлагането се срещат и при съвпадение на критериите всички страни могат да останат удовлетворени.

Всеки има право на мнение и ние уважаваме това. Не целим да бъдем харесани на всяка цена и не желаем да влизаме в словесни спорове с хората, които изразяват различна гледна точка.

Не става дума за това дали някой харесва или не харесва някоя от публикуваните обяви за работа в Германия, условия или заплащане. И двете позиции са напълно разбираеми.

Предизвикателство възниква в момента, в който под обявите за работа в Германия се натрупват множество коментари, които често не допринасят за вземането на информирано решение, а отклоняват вниманието от хората, които реално търсят работа.

В такава среда понякога остават незабелязани точно онези, за които дадена обява за работа в Германия би била подходяща – не защото не им се обръща внимание, а защото се губят сред множеството странични и повтарящи се коментари, които отклоняват фокуса от самото кандидатстване.

И това е същинският проблем – не различното мнение, а размиването на фокуса върху хората, които вече са направили крачката да потърсят информация и да преценят дали мястото е за тях.

А когато към това се добавят и коментари, които поставят под съмнение избора на тези хора, вместо да го оставят като лична преценка, се създава още по-голямо размиване на основната цел на обявата.

В крайна сметка тези обяви за работа в Германия са насочени към хора, които търсят ангажимент и правят собствена преценка според своя опит, нужди и ситуация. И те заслужават това пространство да остане място за информиран избор, а не за категорични оценки.

Затова бихме насърчили хората, които наистина проявяват интерес към някоя от нашите обяви за работа в Германия, да не се ограничават само с коментар от типа „имам интерес“. Свържете се директно с нас чрез посочените канали – така няма да се изгубите сред множеството коментари и ще можем да ви дадем навременна и конкретна информация.

Различното мнение е част от процеса, но уважението към избора на всеки остава водещо.

Не само публикуваните обяви за работа в Германия влияят върху очакванията – самото работно място може да бъде преживяно по напълно различен начин от различни болногледачки. Именно на тази тема сме посветили отделна статия“ Работа в Германия като социални асистенти: защо едни виждат шанс, а други – експлоатация“, базирана на реален опит и разговори с колеги, която можете да прочетете тук:

https://profiassist.bg/rabota-v-germania-kato-socialni-asistenti-2/
Ако се интересувате от актуалните ни работни места, можете да разгледате обявите ни за работа в Германия тук:
https://profiassist.bg/aktualni-obyavi-za-bolnogledachi-rabota-v-germaniya/
Ако търсите общност, в която да намерите хора с общи интереси, да споделите или да обмените опит – последвайте ни във Facebook:
https://www.facebook.com/profiassist