На 1 октомври отбелязваме Международния ден на възрастните хора. Ден, който ни дава повод да обърнем малко повече внимание на хората, които често приемаме за даденост – нашите родители, баби и дядовци, близки, приятели и съседи.

Но може би този ден е и добър повод да си припомним нещо съвсем просто: възрастният човек не е само човек, който има нужда от помощ.

Той има своя история, характер, навици, предпочитания, чувство за хумор, мечти и спомени. И въпреки че с времето някои неща стават по-трудни, човекът зад тях остава.

Да остарееш не означава да спреш да живееш

Когато говорим за старостта, много лесно се съсредоточаваме върху това, което човек вече не може да прави. Не може да се движи както преди. Не вижда добре. Не чува добре. Има нужда от помощ за домакинството или за някои ежедневни дейности. Понякога вече не може да живее напълно самостоятелно.

Всичко това е част от реалността. Но не е цялата реалност.

Един възрастен човек може да има любима музика, която слуша всяка сутрин. Да обича да пие кафето си точно в определен час. Да следи внимателно новините. Да се интересува от градината си, дори вече да не може да се грижи за нея сам. Да има любима книга, любима рецепта или стар навик, от който никой друг не разбира.

Може да има чувство за хумор, което не е изчезнало с годините. Може да се вълнува от среща с приятел. Може да се радва на хубавото време. И може да има планове.

Защото възрастта не означава, че човек трябва да престане да бъде любопитен към живота.

Възрастните хора не са миналото на едно семейство

В много семейства именно възрастните хора са тези, които пазят паметта.

Те помнят хора, които по-младите никога не са познавали. Знаят как е изглеждал градът преди десетилетия. Помнят първата къща, първата работа, трудните години, семейните истории, празниците, които вече никой не празнува по същия начин.

Понякога разказват една и съща история за десети път. И може би за тях тя все още е важна.

С времето ролите в семейството се променят. Човекът, който някога е водил децата си за ръка, един ден може самият той да има нужда някой да го хване за ръка. Човекът, който е готвил за всички, може вече да не може да стои дълго в кухнята. Този, който е решавал проблемите на цялото семейство, може да има нужда от помощ за нещо съвсем обикновено.

Това може да бъде трудно и за него, и за близките му.

Но промяната на ролята не означава загуба на значението.

Човекът не става по-малко важен, защото вече има нужда от помощ.

Какво можем да научим от възрастните хора?

Понякога сме склонни да мислим, че младите трябва да учат възрастните хора как да се справят със съвременния свят. И със сигурност има много неща, които са се променили – технологиите, начинът на работа, комуникацията, ежедневието.

Но има и неща, които сякаш сме започнали да забравяме и за които можем да научим много от по-възрастните.

Търпението например. Умението да използваш нещо дълго време, вместо да го замениш при първия проблем. Да познаваш съседите си. Да пазиш снимките и писмата. Да отделиш време за разговор, без постоянно да поглеждаш часовника. Да се зарадваш на едно хубаво кафе, на слънчевия ден или на това, че някой е дошъл да те види.

Разбира се, не всеки възрастен човек е мъдър, спокоен и търпелив. Както и не всеки млад човек е нетърпелив или забързан. Възрастта не прави характера.

Но годините носят опит. А опитът понякога вижда неща, които ние, забързани в ежедневието си, пропускаме.

Има ли възраст за ново начало?

Когато говорим за възрастните хора, често неусетно започваме да мислим в минало време.

„Преди работеше…“

„Когато беше млад…“

„Едно време…“

А какво става с „сега“?

На 70 човек може да започне ново хоби. На 80 може да се научи да използва нещо, което никога не е имал нужда да използва преди. На 75 може да намери нов приятел. На 85 може да реши да промени нещо в дома си. На 90 може просто да открие, че има нещо, което все още му се иска да направи.

Разбира се, това не означава, че трябва да убеждаваме всеки възрастен човек да бъде активен, да пътува или да „живее на пълни обороти“.

Има хора, които обичат приключенията. Има и такива, които предпочитат спокойствието на дома си.

Пълноценният живот не изглежда еднакво за всички.

Понякога е пътуване. Понякога е градина. Понякога е разговор с приятел. Понякога е любим сериал и чаша чай.

Важното е човекът да има усещането, че животът му все още принадлежи на него.

И тук идва ролята на хората, които са до тях

За нас, които работим с възрастни хора, това е нещо, което виждаме всеки ден. Ние от ProfiAssist сме се посветили на мисията да свързваме възрастни хора и техните семейства в Германия с болногледачи и социални асистенти от България, които са до тях в ежедневието и им помагат да продължат да живеят по своя начин.

Работата на болногледача и социалния асистент е свързана с помощта в ежедневието, но зад всяка задача стои конкретен човек. Човек със свои навици, характер и разбиране за това кое е важно.

И точно затова понякога най-ценната част от грижата не е в това колко много неща сме свършили.

А в това дали сме оставили човека да остане себе си.

Да избере какво ще закуси. Да реши кога иска да излезе. Да разкаже историята си за пореден път. Да настоява кафето да бъде приготвено точно по неговия начин.

Това са малки неща.

Но именно от тях се състои ежедневието.

Ако сте избрали да работите като болногледач в Германия и ви предстои първо заминаване, има много неща, които е добре да знаете още преди да тръгнете: https://profiassist.bg/bolnogledach-v-germaniya-za-parvi-pat-10-praktichni-saveta-ot-bagazha-do-ezhednevnite-situaczii/

За колегите, които вече успешно са преминали през притесненията преди първото заминаване, сме подготвили и много други полезни статии, които могат да ви бъдат в помощ: https://profiassist.bg/blog-bolnogledachi-socialni-asisitenti-v-germaniya/

Старостта не е крайна точка

Може би най-важното, което можем да си припомним на Международния ден на възрастните хора, е, че остаряването не е момент, в който човек престава да бъде всичко, което е бил.

То е част от историята му.

И както всяка история, тя продължава да има нови страници.

Някои от тях са трудни. Други са спокойни. Понякога има промени, които никой не е искал. Понякога има малки радости, които идват съвсем неочаквано.

Затова може би не е нужно да гледаме на възрастните хора само през това, от което имат нужда.

Понякога е достатъчно да си спомним кои са те.

Хората, които са били деца, млади, родители, съпрузи, приятели, колеги. Хора, които са работили, обичали, грешили, започвали отначало, отглеждали семейства и са оставили след себе си много повече, отколкото виждаме на пръв поглед.

А днес, когато някои от тях имат нужда от малко повече помощ, най-важното е да не забравяме човека зад тази нужда.

Защото възрастта може да промени начина, по който живеем. Но не отменя правото ни да бъдем чути, уважавани, обичани и просто да продължаваме да живеем своя живот.

В ProfiAssist всеки ден сме близо до хората, които избират да посветят труда си на грижата за възрастни хора. Затова за нас тази работа е много повече от изпълнение на ежедневни задачи – тя е среща между двама души, всеки със своя история.

Ако и вие търсите работа като болногледач в Германия, можете да разгледате актуалните ни предложения и да се свържете с нас. https://www.facebook.com/photo/?fbid=1092680606465726&set=a.216716410728821